На път за ФМИ направих една голяма глупост. Вървя в срещуположната на движението лента по бул. Симеоновско шосе, с качулка на главата, слушалки в ушите и четях лекциите си по ДУ. Все предпоставки да бъда смазан от фучащите коли. Добре, че се сетих на време за глупостта, която върша и спрях поне четенето. Деца, неправете това!
Archive for January, 2009
Как се пуска SVN
11
Jan
Наложи ми се да пускам SVN сървър под линукс. Не съм гуру, но се оправям. Ето как се прави за Ubuntu за WebDAV ( достъп през http ):
1. Изтеглете subversion и libapache2-svn
sudo apt-get install subversion libapache2-svn
2. Създайте хранилище ( repository )
sudo svnadmin create /svn
3. Направете си групата на апачето да е собственик на хранилището:
sudo chown -R www-data /svn
sudo chmod -R g+rws /svn
4. Отворете конфигурационният файл на webdav модула с любимият си редактор:
sudo nano /etc/apache2/mods-enabled/dav_svn.conf
5. Редактирайте го, така че да се получи:
<Location /svn>
DAV svn
SVNPath /svn
AuthType Basic
AuthName “Can’t touch this!”
AuthUserFile /etc/apache2/dav_svn.passwd
require valid-user
<LimitExcept GET PROPFIND OPTIONS REPORT>
Require valid-user
</LimitExcept>
</Location>
6. Направете си парола:
sudo htpasswd2 -cm /etc/apache2/dav_svn.passwd <username>
7. Рестартирайте апача:
sudo /etc/init.d/apache2 restart
8. Вече трябва да имате инсталиран SVN. При мен обаче се получи един проблем: “Could not open the requested SVN filesystem“. Това се оправя така:
8.1 – Копирайте двете библиоетеки: mod_dav_svn.so и mod_authz_svn.so ( ако не може да ги намерите изтеглете си tar.gz архива от http://subversion.tigris.org, разархиврайте и ги вземете от там ) в директорията с модулите на апача: /usr/lib/apache2/modules
Смотани таксита
10
Jan
Навръщване от концерта на Firewind си взех такси. По принцип се доверявах само на три компании ( Yellow Taxi, OK Supertrans и 91280), но от днес оставям само първите две, а 91280 ги зарязвам, защото техните шофьори явно не знаят правилника.
След като се качих в таксито, шофьора ме попита закъде съм. Дианабад. След като ме попита откъде да минем и аз му казах “бул. Черни връх и Симеоновско шосе” той зяпна “Ъ, че къде беше Черни връх”. Разбира се, това не е проблем. На кръстовището на бул. Христо Ботев и бул Сливница, нашият герой най-културно тръгна да изпреварва спряла кола на червен светофар и то по трамвайната линия. За негов късмет точно на това кръстовище имаше патрулка. “Добър вечер, полицай Иванов. Документите за проверка.” – бяха нормалните реплики на проверяващият, а таксиджията вместо да каже “Добър вечер, заповядайте” и да ги отика максимално бързо, за да може да ме обслужи мен, той почна най-нахално да се оправдава. “Ама той спре!”. Ами ще спре, бе! Нали е червен светофара. Полицаят на два-три пъти му направи забележка “Млъкни, че ме дразниш вече”, а таксиджият продължава да намила. Малко след репликата “Ще направя всичко възможно повече да не караш кола.”, аз си платих натрупаната до момента сума от 2лв. и напуснах автомобила.
Аман от некадърници!
Firewind издухаха българска публика
10
Jan
Започна се! Концертната 2009-та, поне за мен, започна с невероятното изпълнение на гръцките метъл богове Firewind. Но нека всичко си има начало …
За първи път чух за Firewind, когато Kamelot гостуваха в България през 2008г. Оставиха добри спомени у мен за чудесни вокални и инструментални възможности на групата. Естествено се сдобих с дискографията им и от време на време си ги прослушвах. Не мога д кажа, че съм голям фен, но бандата определено си залужава. Затова, когато разбрах, че ще имат самостоятелен концерт у нас и за миг не се поколебах дали ще отида. За мой късмет, официалната дата ( 12 декември 2008г. ) беше отменена за 9 януари 2009г. и така се оказа, че те откриха годината за мен.
Организатори, както и на предишното им представление бяха ABV Pro … до сега май не съм имал сблъсък с компания, която да има Pro ( от professional ) в името си и наистина да са професионалисти. Е … ABV Pro са! Имаха малко закъснение от дватесетина минути, но на фона на часовете, което правят другите фирми те са най-добрите. Звукът беше кристално ясен, бира имаше, а топлото беше 17 градуса.
Първи на сцената се качиха българите от Project Arcadia. Разбира се, не бях чувал за тях. Грешка! Много стабилна група. Добри китарни сола, прилични тектове на английски език – не знам защо не са ми попадали досега. Българският хеви метъл има бъдеще!
След тях веднага забиха Eldritch – италиански пауър-траш метъли. В деня преди концерта си намерих някакви техни песни из YouTube и веднага ме грабнаха. Даже казах и през целият ден на концерта, пред приятели, обесняхвах, че отивам заради тях 
Харесаха ми определено, но някакси, към средата на изпълнението им, се сетих защо всъщност спрях да слушам подобна музика и преминаха на прогресивна.
Firewind разбиха тотално представите ми за ударно начало. Аполо е велик вокалист – грещи, дере се, вика … страшна работа е. Gus G ( не знам как е на български ) не спираше да затопля струните на своята китара, а от това се повишиха и градусите в залата ( буквално – 18 градуса при повторно измерване ). Някои от песните не ги бях чувал, но на тези, които бях се разбих тотално. Бисът им беше като машина – Maniac, Breaking the Silence ( with Tera Teresa ) и Falling to Pieces ( with Tera Teresa ). Успях да се здрависам с Аполо, Тера и Боб. Ех, Тера
След това ударно начало не мога да си представя какво ни очаква друго тази година. Знае се само за HammerFall.
Long live Rok’N'Roll!
Както рекох – така и сторих
07
Jan
Ех …. обичам когато си изпълнявам обещанията! Два поста по-рано казах, че имам намерение да започна да си купувам оригинална музика. Днес най-целенасоченот отидох в SMF и си купих първият албум в живота ми: Pain of Salvation – Scarsick. Няма такова удоволствие да махнеш целуфана, да отвориш капака, да погледнеш книжката и да я хвърлиш, да завъртиш един път CD-то на мястото му, да го извадиш, да се огледаш на обратната страна и да го сложиш .. в моя случай в DVD-то, и да чуеш сладките звуци на любимата си група.
Е … написано може би звучи префърцунено, но друго си е да знаеш, че купувайки оригинала ти даваш своят лепта за бъдещето на групата. Някой ще каже “да бе, ама те имат милиони – за какво са им мойте 20лв.”. Хмм … те ги имат тези милиони, защото други милиони хора са решили да си закупят техните албуми, защото са сметнали, че музиката им си заслужава. Аз също!
Другият месец ще си купя два албума – Pain of Salvation – Remedy Lane и Dream Theater – Images and Words. Надявам се с времето да събера пълните им дискографии и един ден да си взема и хубава уредба, на която да им се наслаждавам.
На път за SMF свърших и малко друга работа. Минах през пощенска банка и си направих нова сметка. Не знам дали това е политика на банката или изиксване за всички банки, но не ми хареса обслужването. Трябваше да попълвам три различни молби / декларации за сметката, дебитната карта и електронното банкиране. В ДСК всичко ставаше с една заявка. Дано тяхното електрнно банкиране не е повредено като това на ДСК.
Минах през Пингвините и си взех малко учебници за предостоящата сесия, а докато бях в SMF се сетих, че там се продават билети от мрежата на Eventim и си взех за концерта на Firewind в петък.
Посетих и новото ( поне за мен ) рок кафе до съдебната палата. Първо – малко зор го намерихме, след това се минава през една много тясна ( за мен ) вита стълба, а самото заведение е измамно голямо от сминмките, които съм гледал. Два реда маси, един голям екран, на който се проектираше всичко друго, но не и рок, и в края – бар с алкохол. Наливният им Хайнекен не е лош, но не може да замаже противното държане на персонала, който стоеше зад бара, четеше вицове в интернет и се заливаше от смях … извинете ме, но от страни изглежда много просташко. Съмявам се дали правеха кафе изобщо, но преди да ги отпиша тотално следващият път ще отида по-късно .. към 21 – дано тогава да е по-ОК ситуацията.
Стига писанки – хапвам и сядам да уча.
Pain of Salvation – Cribcaged
07
Jan
The only cribs that we should care for
are the ones that we are here for
the ones belonging to our children
that do what we do
scar from our wounds
the only cribs that make a difference
where the magic really happens
don’t come with a Mercedes Benz
or a wide screen showing nothing
showing nothing…
I’m sick of home control devices
sick of sickening home designers
sick of drugs and gold and strip poles
sick of homies
sick of poses
despite the nodding staff that serves you
despite your name on clothes and perfume
despite the way the press observes you
you’re just people…
successful people
dressed up people
smiling people
famous people
red carpet people
wealthy people
important people
but still just people
so fuck the million dollar kitchen
fuck the Al Pacino posters
fuck the drugs the gold the strip poles
fuck the homies
fuck the poses
fuck the walls they build around them
fuck the bedroom magic nonsense
I don’t want to hear their voices
as long as they vote with their wallets
fuck the silly “throw you out” joke
fuck the framed cigar DeNiro smoked
fuck their lack of originality
and personality
fuck this travesty
fuck this new norm
fuck conformity
fuck their Kristal
fuck their sordity
fuck the way they fuck equality
fuck their freebie gear
fuck the ones they wear
you’re just people…
successful people
dressed up people
smiling people
famous people
red carpet people
wealthy people
important people
but still just people
messed up people
shallow people
stupid people
plastic people
meta people
theta people
therapyople
Entropiople
oh, fuck the ones they wear
I’m cribcaged
cribcaged
the only cribs that we should care for
are the ones that we are here for
the ones belonging to our children
that do what we do
scar from our wounds
Pain of Salvation
05
Jan
Много се радвам, че първият ми пост за новата година е за тази група. Прочетох за тях в една новина от Metal Katehizis, но тя беше че може би се разпадат. Никога не бях ги слушал до тогава и не ми направи силно впечатление – групи се събират и разпадат постоянно. Въпреки това реших да чуя нещо тяхно. По канел ред си намерих дискографията им, но тя така си и остана не чута от мен дълго време. Само парчето Undertow грабна вниманието ми и когато ми писваше да слушам друго си го пусках – за самото слушане.
Така продължих до Коледа. Реших да сложа новата Prince of Persia, но се оказа, че ми трябват 16 GB свободно място … и почна голямото триене – я някой филм, я някоя забравена голяма директория с ненужни файлове, я малко музика, която вече не слушам. Стигнах до папката на Pain of Salvation, но се спрях и си казах – я да ги прослушам първо. И добре, че го направих!
Невероятна банда. В крайна сметка, ако кажа, че ми харесаха на първото прослушване няма да излъжа много. От доста време вече не слушам толкова много хеви и пауър, а се преориентирах към прогресивният метъл. Pain of Salvation ми дават точно това – нужната доза енергичен прогресивен рок. Стилът им е много близък до този на Dream Theater, но имат няколко откачени песнички, които ги приближават към “клоунският метъл” на Edguy, а вокалите на Даниел Гиндельов ( дано го превеждам правилно ) на места се приближават и до финският/пеган метъл на Finntroll. Този микс някакси прави музиката на групата уникална.
В този ред на мисли, ако можех да се върна назад във времето със знанието, което имам в момента, бих искал това да е през 2004-та година, за да отида на ProgPower, за да гледам Pain of Salvation и Edguy един след друг. Но тъй като не мога ще си го пожелая за 2009-та
Ако трябва да отлича албуми това определено ще са Remedy Lane и Starsick, а за песни Undertow, Starsick, Disco Queen, Beyond the Pale, America.
От известно време искам да почна да си купувам оригинална музика и мисля,че Starsick на Pain of Salvation ще е едно чудесно начало!
