Защо избрах Rails пред десетките други възможности? Най-много ми е непознат от всички останали възможности – гледам синтаксиса и си викам “Това нещо не може да се научи“. Има само един начин да разбера

Хвърлете един поглед на реклaмите на Railsenvy.com в YouTube. Много приятно се гъбаркат с останалите езици ( PHP, .NET, Java ) в стил Mac vs PC. Ето един пример.

И докато се уча и аз на езика ще списвам някоя и друга статия с постигнатите от мен milestones.

Конкурент – Аз съм твоят вечен конкурент

Обратен Ефект – Моля ви, мадам

Обратен Ефект и Милена – Така си се събрахме

Милена и Ревю – Закуска

Милена и Ревю – Ала бала

Ревю и Кирил Маричков – 200

Кирил Маричков и Б.Т.Р. – Вкусът на времето

Ахат – Дървото

Милена – Истина

Успех колега!

Първо: Наличие на неутрален елемент.
Доказателство: Оказват ли някакво въздействие в световен мащаб песните им? Ако вземем една песен Галена и извадим качествените моменти в нея от една песен на Iron Maiden, то качеството на песента на Iron Maiden няма да се промени. Следователно имаме неутрален елемент.

Второ: Наличие на обратен елемент.
Доказателство: Азис

Трето: Асоциативен закон или казано в математически вид ( a + b ) + c = a + ( b + c )
Доказателство: Има ли значение как ще се групират изпълнителите? Дали ще са в Пайнер или АРА? Не! – Следователно асоциативният закон е в действие.

Четвърто: Комутативен закон или казано в математически вид ab = ba
Доказателство: Има ли значение дали Галена ще излезе да пее преди Ивана? Не! – Следователно комутативният закон е в действие.

След като доказахме и четирите основни критерия можем с голямо съжаление да признаем, че в България има поп-фолк изпълнители. Мир на душите им!

На печелившите – честито

Аз ще гласувам за Богомил Шопов ( 12 ), защото така гласувам с разум, а не по презюмция и партийно убеждение.

Всеки втори линк, който отворя се чупи, или ми показва, че имало прекалено много tweets. След като съм почнал да следя някого, не ми се показват досегашните му съобщения. Качих си аватар – пише максимална големина на файла 700к. Поиграх си с photoshop-а да си направя < 700к снимка – то пък взе, че ми я смачка с “width” и “height” атрибути. Е, бива глупост, ама чак пък такава не съм виждал.

Пуснали са обяви за работа. Прегледах изискванията им – напълно разбирам защо имат тоолкова много изисквания – явно търся хора, които си разбират от работата.

Така може ли да се ползва тази услуга? Наистина – не виждам с какво е успял да има толкова много “followers”. Услугата просто не работи.

От вън като ни гледат изглеждаме добре. В Европейският съюз сме. В НАТО сме. Не участваме във война, никой не се заяжда с нас. Ходим си на работа, връщаме се. Хапваме и гледаме всякакви глупости по телевизорите си. Широкоекранни разбира се. Последен писък на модата. Всичко ни е ОК.

Мдаааам … Така би ни описал един средностатистичски пухкав американец. Ще си доизяде Burger King-а, ще смръкне за отскок и в училище ще получи A ( по нашему 6 ) на темата си “Защо куцо и сакато иска да идва в САЩ”. Но за съжаление истината не е такава.

Докато пътувах във влака, който преди 30 години е бил с “изтекъл срок на годност” и бях сложил лаптопа си върху масичката той се разтресе неописуемо. След около минута или две се успокои, но през 20-30 минути го имаше този “3, 2, 1 излитаааме” ефект. Две от болтчетата на лаптопа ми се развиха. Споменах ли, че пътуването Павликени – София ( около 200км. ) е 4 астрономически часа? Като съм почнал с транспорта – много хубави автобуси имаме – Чавдар – гордостта на комунистическа България. Да не дава Господ, да завали докато се возите.

Работата ми е свързана с комуникация с колеги от Англия. Тази връзка се осъществява през Skype, но се случи един път, че не можехме да ползваме Skype, а трябваше да си звъним на стационарните телефони. Да де, но аз нямам. Хайде през Gizmo ще звънна. Пак проблем – свърши ли ми кредитите. “Няма проблем. До десет минути съм готов”. Къде ти – VISA-та ми от Пощенска банка беше отхвърлена, а транзакцията на ДСК беше удобрена на следващият ден. Добре, че не берях душа …. Разговор от час и половина с колегата в Англия, през Gizmo, ми излезе точно 1.88 долара, което грубо казано е около 3лв. Ако трябваше да говоря час и половина с някой познат в България, на текущата ми тарифа, от Мтел, щеше да ми излезе около 30лв.

Вица “Ало, Енергото ли е? Не, тук е ВиК. Абе и на вас да ви еба мамата”, го знаете. Заместете Енергото и ВиК, с която и да е институация в България и вицът ще продължава да бъде смешен.

Какво е хубавото на подобен род магазини? Може би наличието на магазини от всякакъв тип на едно и също място – не. Може би това е наличието на кино салони в тях – …. е това от части да. Лично аз за това ги ползвам. Може би заради наличието на красиви жени …. Бога ми, не! Най-много харесвам моловете в София, защото може да се използват като публични тоалетни.

Това винаги ми е било проблем – където и да отида никъде не може да се намери публична тоалетна. Не е ли естества нужда това? Трябва да се стискам и да търся някое по-затънтено местенце ли? Обаче като отидеш в мола отиваш в прекрасно измита тоалетна, с хартийката му, със сапунчето и духалката за ръце.

Кое поддикна написването на тази статия? Готиният писуар в City center-а, който не знам как, но ме хвана като си го изтръсквам и сам пусна водата

P.S. Госпожо Трифонова, ако четете това, извинявам се за простащината си.

Седмицата ми престой в Павликени се оказа ползотворна за устната ми кухина и напразна за математическото ми развитие.

Използвах момента, че трябваше да се прибера на Павликени и отидох при личният си зъболекър, защото две седмици преди това единият от горните ми зъби се счупи и просто трябваше да отида. Обаче освен него се оказа, че съм имал още два от другата страна и един под тях. Ужас!

Като казах “ужас” повечето думи на лекарката ми повреме на леченеието бяха … “Ужас”, “Леле леле”, “Ц ц ц” и “Мммммм”. Неприятно, нали? Май трябва да си ги мия по-редовно. Не че има голям ефект. То като ти е такъв гена. Косата ми, която пак ще пускам дълга, но този път по-умерно, както и зъбите ми са много тънки и слаби – при малко повече напрежение се късат.

Въпреки всичко и трите зъба вече са пломбирани, а единият даже е и без нерв. Но остана уговорката краят на февруари месец да се върна, за да ми вземат мярка за коронки и две седмици след това да ги поставят. Ще олекна още повече. Металокерамичните коронки са ~100лв. и тъй като са два броя .. вие направете математиката.  За сега за 4-ри пломби – 135лв., което беше половината от сумата, която бях заделил. Но по-добре да си направя зъбите, че после може и да нямам пари, нали?

По дяволите вашата липса на оригиналност и отговорност!
По дяволите вашите опити да ни контролирате!
По дяволите вашият конфорт, за сметка на нашият!
По дяволите вашите обещания!

Ние сме усмихващи се хора.
Ние сме умни хора.
Ние сме красиви хора.
Ние сме хора, които се храним и искаме да ни е топло.
Въпреки всичко ние сме само хора! Вие сте тези, които имат властта, но не и умението да подобрите нашите условия за живот.

Майната ви!

Е … написано може би звучи префърцунено, но друго си е да знаеш, че купувайки оригинала ти даваш своят лепта за бъдещето на групата. Някой ще каже “да бе, ама те имат милиони – за какво са им мойте 20лв.”. Хмм … те ги имат тези милиони, защото други милиони хора са решили да си закупят техните албуми, защото са сметнали, че музиката им си заслужава. Аз също!

Другият месец ще си купя два албума – Pain of Salvation – Remedy Lane и Dream Theater – Images and Words. Надявам се с времето да събера пълните им дискографии и един ден да си взема и хубава уредба, на която да им се наслаждавам.

На път за SMF свърших и малко друга работа. Минах през пощенска банка и си направих нова сметка. Не знам дали това е политика на банката или изиксване за всички банки, но не ми хареса обслужването. Трябваше да попълвам три различни молби / декларации за сметката, дебитната карта и електронното банкиране. В ДСК всичко ставаше с една заявка. Дано тяхното електрнно банкиране не е повредено като това на ДСК.

Минах през Пингвините и си взех малко учебници за предостоящата сесия, а докато бях в SMF се сетих, че там се продават билети от мрежата на Eventim и си взех за концерта на Firewind в петък.

Посетих и новото ( поне за мен ) рок кафе до съдебната палата. Първо – малко зор го намерихме, след това се минава през една много тясна ( за мен ) вита стълба, а самото заведение е измамно голямо от сминмките, които съм гледал. Два реда маси, един голям екран, на който се проектираше всичко друго, но не и рок, и в края – бар с алкохол. Наливният им Хайнекен не е лош, но не може да замаже противното държане на персонала, който стоеше зад бара, четеше вицове в интернет и се заливаше от смях … извинете ме, но от страни изглежда много просташко.  Съмявам се дали правеха кафе изобщо, но преди да ги отпиша тотално следващият път ще отида по-късно .. към 21 – дано тогава да е по-ОК ситуацията.

Стига писанки – хапвам и сядам да уча.

Diablo - Amazon

Вече съм 47 ниво – Амазонка. Тъкмо си намерих лък с Very Fast Attack Speed, 30% faster attack speed, 8% life stolen per hit и 35 мана ( който е играл с амазонка знае защо толкова се радвам ) и още глупоти Юпиии …

Ще започна с това какво е операционна система. Операционната система ( OS ) е софтуерен компонент, който управялява инфраструктурата на компютърната система и е отговорна за разпределението на възможностите и ресурсите на компютъра. Тя върши работата на интерфейс между нас и железарията ( ако мога така да се изразя ). Без операционна система компютърът е безполезен за нас.  Не само компютрите използват такава! Погледнете вашият мобилен телефон, вашият музикален player или видео-игра. Всичките на определено ниво имат операционна система. Това, че няма “Start” бутон, не означава,че няма

Трябва да отбележа, че няма най-добра операционна система, както и по-добра. Всяка една си има своето предназначение. Бизнес потребителите предпочитат Windows, хората занимаващи се с графични или видео обработки – Mac OS, а тези, които се занимават с мрежи – Linux. Ако питате всеки един от тях защо предпочита тази ОС сигурно ще ви пили на главата надълго и широко. Същото е като при лекарите – с едно оплакване, трима различни доктора с три различни специалности ще ви дадат три различни диагнози.  Аз няма да давам оценка коя е по-добра, а обективно ще се опитам да представя всяка от четирите водещи операционни системи как се справя с най-важните за една модерна операционна система елементи. Кои са те?

Прекъсвания ( Interrupts ) – позволяват на ОС да се справя с неочаквани действия от страна на активните програми. Дори и най-простият хардуер поддържа прекъсвания. В модерните операционни системи прекъсванията се управляват от ядрото ( kernel ).

Защитен и надзирател метод ( Protected and Supervisor Mode ) – това е характерно за най-новите процесори, но все пак трябва да има и операционна система, която да се занимава с тях. Защитеният модел позволява на системният софтуер да се справя с определени сегменти – виртуална памет, странициране ( прехвърляне на страници ( информация ) между главната памет ( RAM ) и допълнителната ( хард диск ), безопасна мулти-задачност. Създаден е, за да увеличи контрола на операционната система над проложенията. Надзирателният метод позволява на даден знак да се задава на задачите или нишките, които са към операционната система, но не и на приложенията на потребителите.

Разпределяне на паметта ( Memory Management ) – ядрото на операционната система трябва да отговоря за правилното разпределение на паметта между програмите. Това подсигурява програмата, че тя няма да се намесва в паметта използвана от друга такава.

Виртуална памет – изполването на разпределение на виртуалната памет означава, че ядрото може да избира на коя програма, колко памет да задели, във всеки един момент, позволявайки на операционната система да използва същото количество памет за многозадачност.

Многозадачност - пускане на много независими програми по едно и също време.

Достъп до диска и файлова система – характерно и много важно за всяка операционна система. Информацията се съхранява във файлове по диска по определен начин.

Драйвери за устройства – специфичен софтуер, който позволява на операционната система да взаимодейства с външно устройство.

Мрежова свързаност – Интернет и не само

Сигурност – операционната система трябва да знае кои заявки са позволени ( да ги пропуска ) и кои не ( и да не ги допука ).

Графичен интерфейс – Това е първото нещо, което всеки потребител на съвременна операционна система забелязва. Технически погледнато графичният интерфейс не е част от операционната система, но вграждането му в ядрото ( Windows и Mac OS ) позволява да се намали броят на превключванията, които прави интерфейса, за да възпроизведе картинка .

За повече, ама много повече информация ето списък със сайтовете, които може да посетите:

• http://en.wikipedia.org/wiki/Comparison_of_file_systems – Сръвнение на файловите системи
• http://en.wikipedia.org/wiki/Comparison_of_operating_systems – Сръвнение на операционните системи
• http://en.wikipedia.org/wiki/Operating_system – Операционна система

Няколко оточнения.

1. Включени са материалите до ( включително ) седмица 11. По-късно ще качвам периодично и останалите 4 седмици.

2. Всяка седмица е разделена на три части – Лекции, Упражнения и Домашно.

3. Приготвил съм два вида архива – единият е със включени книги за четене, а другият не. Тъй като книгите за четене не трябва да се дават на публично достояние ( изискване на доцент Кръстев ), аз реших да си направя една закачка, подобно на тази за рожденният ден на Богомил, и да сложа парола на въпросният архив. Когато измисля задачката и създам паролата ще публикувам и как да стигнете до нея. Надявам се, доцент Кръстев да не се сърди .

Вторият архив е с абсолютно всичко необходимо за успешно полагане на изпита т.е. всичко каквото е в пълният архив, но без книгите ( които не са задължителни )

Структури от данни и програмиране – Лекции и материали + Книги ( Пълен архив )
Структури от данни и програмиране – Лекции и материали ( Стандартен архив )

От няколко дена съм си на Павликени. Както съм написал в “За мен” – роден съм в Павликени, но живея и работя в София. Бидейки крайно зает, нямам възможност да си идвам често и го правя на тримесечие. Този път се събраха повечко почивни дни и така се оказва, че в момента съм се излегнал в дивана, завил съм се с едно меко кебе, слушам Радио 1 Рок и чакам с нетърпение топлката питка, която баба ми е опекла.

Винаги, когато се прибирам тук, след дългото отсъствие, намирам нещо променено – което е добре, разбира се. Я са поправили тротоарите, я някоя нова банка е отворена. За съжаление забелязвам тенденцията, че градът опустява все повече и повече. И сега бях приятно изненадан, но този път на “локално” ниво и по-точно с това, че вече си имаме газово отопление. Ей, голям кеф е. Дълги години, когато живеех постоянно тук, се мъчехме, а когато порастнах достатъчно, че да мога да се справям, главно аз опирах пишкира със зареждането на кюмбетата. Който е имал честта да се сблъска с такова “чудо” ще ме разбере. То не беше мъкнене на три кофи до контейнера, изпразване, зареждане с кюмюр, дърва, вестници, опилки …. всичко това подкрепено от съпътстващата им мръсотия. Особенно “приятно” е когато навън е -10 градуса и ти държиш металните кофи с голи ръце и студът прави кокалчетата ти да посиняват и пожълтяват от студ. Мммм … идилия. Както и да е – свърши се. Сега сутрин ставам, наливам си чаша топло кафе и си казвам “Ох, студено ми е. Я да си направя по-топло.” – нищо по-лесно от това. Просто пускам вентилатора на радиатора на втора степен, а загряващата плоча на 10-15 …. чува се едно приятно забучаване и 5 минути по-късно цялата стая е отоплена. Три пъти ура за цивилизацията и прогреса! Ура! Ура! Ура!

Като оставим на страна битовите ни придобивки, през изминалите дни ходих до Варна за ежегодното коледно парти на фирмата ми – МTR Design. Миналата година беше в София, във вино бар “Ото”, ако не ме лъже паметта. Тогава от работещите във фирмата, бяхме само аз, Милен и Валентин. За сметка на това бяха поканени част от клиентите ни.  Тази година, заради иконимческата криза, партито беше по-скромно – само работещите, но всичките. А беше във Варна заради ратационният принцип т.е. догодина, живот и здраве, пак ще е в София.

Ранното ставане винаги ми е било проблем. И този път не беше изключение След като чаша топло кафе с мляко ме разбуди, направих си сандвичи, малко вода и поех към ЖП гарата. Музиката ( рок естествено ) и изключително интересното четиво “Истината за шифърът на Леонардо” направиха четирите часа път до Варна да отлетят много бързо. Тук ще вметна малко за книгата. Авторът е Барт Ърман,  американски професор-историк, които доста подробно разказва кое от известната книгата на Дан Бран е истина и кое художествена измислица. Нямаше никакво “хейтърство” т.е. “Хаха, виж го този лаик Бран.”, а всичко беше подкрепено с връзки към исторически документи и подобни четива, където читателят може да се обеди, че твърдението на Браун е било измислица или истина. Към момента на писане на този пост, все още не съм прочел цялата книга, но до тук много ми хареса описанието на намирането на скроловете от Мъртво море и Наг Хамади, както и разказите от “детското евангелие на Тома”, в което Христос е описан малко като герой от “Heroes” Със сигурност ще напиша подробен пост на тази тема, защото ми е много любопитна.

Във Върна отидох за партито, но най-вече за да се напия – грешка, която няма да повторя повече през живота си. Никак не обичам да ми е дискомфортно, а така се натрясках със Старобърно, че много моменти ми се губят и една от целите, които ще си постява за 2009 е да не близна повече алкохол.

Партито, както и миналогодишното, беше много приятно. Нашата фирма, няма офис и всички работим от вкъщи. Затова и не се познаваме лично, а само поддържаме връзка през Skype. Сега обаче имахме шансът да видим грозните си физиономии, да хапнем и да обсъдим издънките си през годината. Колегите са много точни и готини и си прекарахме чудесно в смешки и закачки. Шефовете също са на нужната висота – имат необходимото чувство за хумор и огромна доза толерантство, за да не ни санкционират за грешките или изтърваните крайни срокове, които допускаме. Тук е мястото да им благодаря за това.

След като на сутринта се събудих и посетих на 5-6 пъти тоалетната, а после и 2-3 пъти на ЖП гарата във Варна и влака … представате си за какво пиене е ставало дума …. хванахме влака и пак се върнах на Павликени. Малко сън и потеглихме на село, за да колим прасето.  Може би тук трябва да спомена, че намирам за голямо лицемерие яденето на постни храни на Бъдни вечер. Те са апогея на 40 двенните пости, а аз определено не постя, така че и на Бъдни вечер ще си хапна месце – пък в Ада ще го мисля . Както и да е, прасето е заколено и сега ще стигна и до заглавието на статията “Разказът на един затворник”. Касапинът, чието име няма да споменавам, беше бивш затворник.

Преди четири години и половина, на пияна глава и в изблик на ревност, той убива дотогавашният си приятел, защото приятелят му се закачал с жена му. Първоначално получава доживотна присъда, която на по-следващите етапи на съдебната ни система са смалени на 10 и накрая на8 години, която е максималната присъда за убийство при самозащита ( по-късно разбрах, че жертвата се подхлъзнала и паднала на ножа му, а той искал само да го сплаши – дали наистина е така … само той си знае ) и да изплати 20 000 лева “кръвнина”. Въпросната кръвнина той не може да изплати, а държавата изплаща на семейството на убитият 10 000 лева. Поради добро поведение и помилване е пуснат след четири години и половина – преди няколко месеца. В крайна сметка, той разказа, че бил в затвора в Ловеч.

Това, което ме изуми, беше, че по неговото описание, животът в затвора, няма нищо общо с представите, които съм си изградил от американските филми като “Бягство от затвора” с Клинт, “Изкуплението Шаушенг” с Морган Фрииман и сериалът “Бягство от затвора”. Според касапина-убиец в българските затвори няма тормоз – нито психологически, нито физически. За всеки подобен опит можеш да пуснеш оплакване, и виновника забравя за отпуск и работа.

Затворниците имали право на отпуск – след като излежиш определен период от време, можеш да помолиш отговорникът си за няколко ( два ) дена. Ако ти бъдат отпуснати можеш да се прибереш вкъщи и трябва да се върнеш обратно. Всичко се описва и ако връщаш винаги на време по-късно можеш да получиш и по-дълга отпуска, а в един момент имаш право и на прекъсване на присъдата, като нашият “герой” си взел два месеца.

Освен на отпуск, работниците имат право и на работа, която им се задава пак от отгорника. Той каза следното “Там където работех получават около 400лв. на месец, от които за мен биваха отпускани по 4.5лв. на ден, а останалите пари отиваха за затвора. При 800-1000 човека, които бяха в моят затвор, напревете си сметка, какви пари взимат шефовете.”. Интересно, нали? Струва си човек да се замисли, че бизнесът, който започна началник Нортън, може би изобщо не е фикция, а доста доходоносно начинание. На връщане от работа можеш да минеш през магазините, да си купиш храна, дрехи .. всичко каквото ти се иска, стига да имаш пари.

В килията били 10 човека, като за всеки се падали по около 3кв. метра, колкото за легло и шкаф. Имаш право да си внасяш всякаква техника – телевизор, DVD, аудио уредбни. Единственото забранено са мобилните телефони, които можеш да вкараш скришно, но ако го открият – карцер. От кражба не се притесняваш – веднага виновника попада в карцера, а там хич не е приятно. 14 дена не виждаш бял свят, губиш право на отпуск, работата си. Не можеш да се бръснеш, а одеалото ти се взема сутринта и спиш на студен цимент.

Разбира се – има контрабанда. Алкохол, цигари, наркотици, но определено количество било толерирано.  И пак – ако те хванат – карцер.

Храната – разнообразна. Боб с наденица, зеле със салам, леща, хляб, боза.

Пазачите им били само трима, а оградите били толкова зле, че можело да се премине без много проблеми.

Човекът,  разказа още много неща, но на мен ми писна да списвам. А и питката е готова.

Весела Коледа!

Quoniam confirmata est
Super nos misericordia ejus,
Et veritas Domini manet in aeternum.
Gloria Patri et Filio et Spiritui Sancto.

Sicut erat in principio, et nunc, et semper.
Et in saecula saeculorum.
Amen.

—-

Почитайте Господ, всичи нации.
Почитайте Го, всички хора.
За това, че дарява
своята милост над нас.

Истината за Господ трае завинаги
В името на Отца и Сина и Светият дух
Както е било в началото, както е в момента,
И както ще бъде
Во веки веков

Амин

Грубият превод на български е на Маруш Денчев

Прилагам и screenshot-ове, че току виж се разработили ( ще се изненадам, ако го направят ) и си оправят форума.

7-ден – Ядрените реактори ще спрат да се охлаждат.

1 година – В света ще оцелеят повече от 10 милиона птици. Съобщителните и токовите кули ще се разпаднат. Градовете ще се напълнят с животни.

3 години – Течовете от газовите тръби ще станат причина за пожари и взривове. Структурите на сградите ще станат нестабилни. Поради липса на топлина в тях ще изчезнат хлебарките.

10 години - Покривите на повечето сгради ще се разпаднат в резултат на корозия и взаимодействие на различни химични елементи.

20 години- Всички железни постройки ще почнат да се разрушават. Ще изчезне и Панамския канал.

100 години – Популацията на слоновете ще се увеличи повече от 20 пъти. Малките хищници, като например лисиците ще са на ръба на изчезване, поради появата на друг техен конкурент-домашните котки.

300 години – Голяма част от масивните мостове ще рухнат.
Стените на много язовири ще рухнат, поради липса на поддръжка.
В резултат на това много градове ще бъдат наводнени.

500 години- Останките от градовете ще бъдат завладяни от обилна растителност.

15 000 години – Повечето градове ще отстъпят пред появата на ледников период. Единственото, което ще остане сравнително цяло, това ще бъдат повечето подземни конструкции.

35 000 години – Веществата, които замърсяват околната среда още от времето на човека най-накрая ще се абсорбират. Но пълното пречистване от кадмий например, ще отнеме още 75 000 години.

100 000 години – Нивото на въглероден диоксид в атмосферата ще се върне към това, което е било преди появата на човека.

250 000 години – Радиацията,породена от експлозии на атомни бомби и радиацията в Чернобил, ще спрат да бъдат опасни.

2 000 000 години – Възможно е някои животни да добият способност да разлагат пластмасовите изделия и да ги ядат.

8 500 000 години – Останките от някои архитектурни обекти като паметници и сгради все още ще се разпознават, ако не са били разрушени от земетресенията.

3 милиарда години – На Земята все още ще съществува живот, но такъв какъвто едва ли можем да си представим.

6,5 милиарда години – Земята ще се стопи под влияние на Слънцето, което вече ще е погълнало някои планети-неизбежния край на Земята.

Вечност – Останките от спътниците ще продължават да обикалят Космоса като единствена следа от съществуването на човека.

Можете да прочетете оригиналът на статията както и да видите повече снимки в блога “Бикинимедия”.