Заглавието е достатъчно, а ако някой чете този пост, значи още не е на стадион Васил Левски. Нещо, което аз предстои да направя.

28-годишният програмист Иван Иларионов започна околосветско пътешествие на автостоп от родното му село Миндя – Великотърновско.

Младежът ще обикаля света две години с 25 кг багаж и 8500 лева. Посоката е една – все на Запад, докато най-накрая отново стигне до България. Стопаджията носи в себе си раница, палатка, спален чувал и фотоапарат.
“Ежедневието ми като програмист в офис беше скучно. Почувствах,че искам някаква промяна в живота си и затова реших да обиколя света”, каза Иван Иларионов пред БНР, след като потегли вчера на околостветското си пътешествие. Днес той трябва да стигне София и да продължи през Сърбия, Хърватска, Словения, Австрия, Германия, Франция, Испания.
На 5 ноември има полет от Испания за Буенос Айрес, откъдето започва обиколката му на цяла Южна Америка.
После маршрутът продължава към Андите, след което вероятно от Буенос Айрес ще лети със самолет до Австралия и Нова Зеландия.
Оттам планира да се прехвърли в Азия и да мине през Индонезия, Малайзия, Тайланд, Лаос, Камбоджа, Китай, Тибет, Непал, Индия и през Турция да се завърне в България.
Скромният бюджет на пътешествието не му позволява да обиколи Африка.
“Ако не се разболея сериозно, ако не ме оберат и си запазя духа и желанието, мисля за година и половина да обиколя целия свят”,сподели пътешественикът.

По информация на dir.bg

Успех колега!

Поради доста неспокосани услуги от страна на BGTelevizor.net се наложи да си прекратя абонамента. За съжаление това се случи след като пак ми взеха пари за текущят месец. И тъй като съм добра душа – който иска да гледа телевизия до 24 юли може да се възползва на следният адрес: http://bgtelevizor.net с потребителско име: antubis и парола: 123456

На печелившите – честито

Някой може ли да ми каже с какво Twitter е толкова популярен? Днес си направих профил – от нямане какво да правя. E не съм виждал сайт, който толкова много да има проблеми ( освен vbox7 или тези, които аз правя ).

Всеки втори линк, който отворя се чупи, или ми показва, че имало прекалено много tweets. След като съм почнал да следя някого, не ми се показват досегашните му съобщения. Качих си аватар – пише максимална големина на файла 700к. Поиграх си с photoshop-а да си направя < 700к снимка – то пък взе, че ми я смачка с “width” и “height” атрибути. Е, бива глупост, ама чак пък такава не съм виждал.

Пуснали са обяви за работа. Прегледах изискванията им – напълно разбирам защо имат тоолкова много изисквания – явно търся хора, които си разбират от работата.

Така може ли да се ползва тази услуга? Наистина – не виждам с какво е успял да има толкова много “followers”. Услугата просто не работи.

Какъв е проблема на България? Като се замисля директно нищо не ми е направила държавата. Не ми е дошла да ми вземе апартамента, нито колата, нито компютъра. Времената на комунизма наистина са отминали. Можем сравнително да си казваме всичко – поне до сега никой не ме бил или задържал затова, че си казвам мнението било то на публично място или “под сърдинка”.

От вън като ни гледат изглеждаме добре. В Европейският съюз сме. В НАТО сме. Не участваме във война, никой не се заяжда с нас. Ходим си на работа, връщаме се. Хапваме и гледаме всякакви глупости по телевизорите си. Широкоекранни разбира се. Последен писък на модата. Всичко ни е ОК.

Мдаааам … Така би ни описал един средностатистичски пухкав американец. Ще си доизяде Burger King-а, ще смръкне за отскок и в училище ще получи A ( по нашему 6 ) на темата си “Защо куцо и сакато иска да идва в САЩ”. Но за съжаление истината не е такава.

Докато пътувах във влака, който преди 30 години е бил с “изтекъл срок на годност” и бях сложил лаптопа си върху масичката той се разтресе неописуемо. След около минута или две се успокои, но през 20-30 минути го имаше този “3, 2, 1 излитаааме” ефект. Две от болтчетата на лаптопа ми се развиха. Споменах ли, че пътуването Павликени – София ( около 200км. ) е 4 астрономически часа? Като съм почнал с транспорта – много хубави автобуси имаме – Чавдар – гордостта на комунистическа България. Да не дава Господ, да завали докато се возите.

Работата ми е свързана с комуникация с колеги от Англия. Тази връзка се осъществява през Skype, но се случи един път, че не можехме да ползваме Skype, а трябваше да си звъним на стационарните телефони. Да де, но аз нямам. Хайде през Gizmo ще звънна. Пак проблем – свърши ли ми кредитите. “Няма проблем. До десет минути съм готов”. Къде ти – VISA-та ми от Пощенска банка беше отхвърлена, а транзакцията на ДСК беше удобрена на следващият ден. Добре, че не берях душа …. Разговор от час и половина с колегата в Англия, през Gizmo, ми излезе точно 1.88 долара, което грубо казано е около 3лв. Ако трябваше да говоря час и половина с някой познат в България, на текущата ми тарифа, от Мтел, щеше да ми излезе около 30лв.

Вица “Ало, Енергото ли е? Не, тук е ВиК. Абе и на вас да ви еба мамата”, го знаете. Заместете Енергото и ВиК, с която и да е институация в България и вицът ще продължава да бъде смешен.

Ех …. обичам когато си изпълнявам обещанията! Два поста по-рано казах, че имам намерение да започна да си купувам оригинална музика. Днес най-целенасоченот отидох в SMF и си купих първият албум в живота ми: Pain of Salvation – Scarsick. Няма такова удоволствие да махнеш целуфана, да отвориш капака, да погледнеш книжката и да я хвърлиш, да завъртиш един път CD-то на мястото му, да го извадиш, да се огледаш на обратната страна и да го сложиш .. в моя случай в DVD-то, и да чуеш сладките звуци на любимата си група.

Е … написано може би звучи префърцунено, но друго си е да знаеш, че купувайки оригинала ти даваш своят лепта за бъдещето на групата. Някой ще каже “да бе, ама те имат милиони – за какво са им мойте 20лв.”. Хмм … те ги имат тези милиони, защото други милиони хора са решили да си закупят техните албуми, защото са сметнали, че музиката им си заслужава. Аз също!

Другият месец ще си купя два албума – Pain of Salvation – Remedy Lane и Dream Theater – Images and Words. Надявам се с времето да събера пълните им дискографии и един ден да си взема и хубава уредба, на която да им се наслаждавам.

На път за SMF свърших и малко друга работа. Минах през пощенска банка и си направих нова сметка. Не знам дали това е политика на банката или изиксване за всички банки, но не ми хареса обслужването. Трябваше да попълвам три различни молби / декларации за сметката, дебитната карта и електронното банкиране. В ДСК всичко ставаше с една заявка. Дано тяхното електрнно банкиране не е повредено като това на ДСК.

Минах през Пингвините и си взех малко учебници за предостоящата сесия, а докато бях в SMF се сетих, че там се продават билети от мрежата на Eventim и си взех за концерта на Firewind в петък.

Посетих и новото ( поне за мен ) рок кафе до съдебната палата. Първо – малко зор го намерихме, след това се минава през една много тясна ( за мен ) вита стълба, а самото заведение е измамно голямо от сминмките, които съм гледал. Два реда маси, един голям екран, на който се проектираше всичко друго, но не и рок, и в края – бар с алкохол. Наливният им Хайнекен не е лош, но не може да замаже противното държане на персонала, който стоеше зад бара, четеше вицове в интернет и се заливаше от смях … извинете ме, но от страни изглежда много просташко.  Съмявам се дали правеха кафе изобщо, но преди да ги отпиша тотално следващият път ще отида по-късно .. към 21 – дано тогава да е по-ОК ситуацията.

Стига писанки – хапвам и сядам да уча.

Diablo - Amazon

Вече съм 47 ниво – Амазонка. Тъкмо си намерих лък с Very Fast Attack Speed, 30% faster attack speed, 8% life stolen per hit и 35 мана ( който е играл с амазонка знае защо толкова се радвам ) и още глупоти Юпиии …