След конската доза емоции от сутринта се забих в рок клуб Болярка още ранните часове на следобяда – към 15:30. А там вече имаше няколко човека! Много ме зарадва този факт, предвид малкото хора, които изявиха желание да отдадат почит и уважение към един най-големите гласове в рок музиката – Zak Stevens. Това по-ранно отиване ми даде възможността да присъствам на sound-check-а на датчаните Manticora. Аз правих интервю с Kasper Gram и явно той ме позна, защото като влязохме с Криси и той веднага ми се усмихна и повдигна палец

Търпеливо изчаках да приключат проверката си преди тактично да си тикна в ръцете на Kasper и на Lars Larsen техният албум Darkness With Tales to Tell, който предвидливо си бях купил няколко дена по-рано И с това се започна една епопея с влизане и излизане, взимане на автографи и правене на снимки с почти всички членове на Burning Black и Manticora и с всички на Circle II Circle. Ех, голямо чакане беше на този Зак

Първи на сцената се качиха италианските хеви метъли от Burning Black.  Самата сцена беше леко преустроена, тъй като оригиналната на заведението беше прекалено малка и това не позволи на нито една от групите да се разгъне напълно, но това пък изглежда не беше проблем за професионалистите и те се чувстваха чудесно. Италианците изсвириха доста агресивен хеви метъл и оставиха добро впечатление за уменията си. Имат един дългосвирещ албум и за малкото време, което съм го слушал мога да кажа, че прилича на албум на Gamma Ray – яки резачки, но абсолютно еднообразни.

За Manticora мога да кажа само едно – чудовищни веселяци. Усмивката на падна от лицата на Kasper и на Lars въпреки огромната умора, която им се е насъбрала. Въпреки преговорите ми с Lars да изсвирят целият Darkness With Tales to Tell – това не се получи. Получих само затварящата песен Shadows With Tales To Tell и получи възможността да я уповестя, а по време на самото й изпълнение Lars ми даде микрофона да се провикна няколко пъти. The Gypses’ Dance part I и part II са две ужасно дълги композииции, но показват до огромна степен качеството и уменията на изпълнителените. След издаването на следващият си албум през пролетта на 2010-та година имат възможността и желанието да ни посетят през септември месец отново. Така че ако сте ги изтървали поради основателна причина ще имате отново шанс!

Няма как да изпусна и най-възторженият за мен момент – излизането на Circle II Circle и по-специално гласището на Savatage – самият Zachary Stevens. Има много групи харесвам и които мога да нарека любими. Има много хора от въпросните групи, с които искам да се снимам и поговоря. Не мога да убедя хората, защо Savatage са най-великата група за мен, но съм готов да тръгна на кръстоносен поход заради тях. Техните песни ми доставят това необходимо чувство, с което да се боря както с несгодите на живота, така и да се наслаждавам на хубавите моменти. Появата на Zak ме накара да стоя като препариран за първите 3 или 4 песни. Стоя на едно място и си казвам – “О, Боже! Зак е на една ръка разстояние от мен!”. След като преодолях шокът започнах лудо да куфея на всички песни на Circle II Circle и пак да се разплача на изключителната балада на Savatage – If I Go Away и пак ми останаха сили да се размажа на Edge of Thorns, с която Circle II Circle приключиха втората си визиата у нас.

Искренно се надявам и трите групи да са си прекарали добре в София. Надявам се да са останали с добри впечатления от феновете, колкото и малко да бяхме. Надявам се следващият път когато една от легендите на рока посети страната ни всички хейтъри да замълчат за малко и да сведат глава пред геният им. Надявам се хората вече да разчупят оковите на скованността в предпочитанията си и да не са като коне с капаци и да започват да интересуват от повече неща, а не само Manowar. Надявам се, че тази нощ никога няма да я забравя и че ще мога да разказвам за нея на идните поколения … защото това беше шоуто на Zachary Stevens!

Най-накрая, но не и на последно място трябва да изкажа изключителните си благодарности на ABV Pro за техният професионализъм и много добро чувство за това, кои групи да поканят и как да организират самото събитие. Бидейки имал малко по-близък контакт с работата на ABV Pro напоследък, мога да заявя че те правят сериозна заявка да станат най-добрият български промоутър. Казвам един от най-добрите, защото тази година и Joker Media ми правят много добро впечатление. ABV Pro – очакваме нови групи като Kamelot, Firewind, HammerFall и Circle II Circle на хоризонта!

[Show as slideshow]

[View with PicLens]

12►

1. “… from Far Beyond”
2. “The Chance of Dying in a Dream”
3. “Dynasty of Fear”
4. “Dragon’s Mist”
5. “Felice”
6. “The Nightfall War”
7. “The Puzzle”
8. “Critical Mass”
9. “Lost Souls”
10. “The Twilight Shadow”
11. “Shadows with Tales to Tell”

И с това съм готов за размазващият концерт на 17 ти в клуб Болярка.

Но трябва да започна и приготвленията за невероятното приключение, което ме очаква на 26 май, наречено AC/DC – на живо в Белград, с любезното съдействие на Rock’n'Roll Train!

За първи път си поръчвам тениска със щампа от картинка и като се има впредвид, че им дадох снимка, която беше доста малка, а аз само смених резолюцията на 300 dpi, мисля че много добре се е получило. Предполагам, че подобни тениски ще се продават и в денят на концерта, но аз не мога да чакам!

Ето и карта, от която се предполага, че ще можете по-лесно да се ориентирате.

А защо се налага преместването ли? Ами явно в България няма 100 фена на Savatage или на Circle II Circle или на Manticora. Явно сме ограничени до такава степен, че можем да възприемаме само групите, които ни се “пускат”. За огромната маса от хора музиката се ограничава с Metallica, Iron Maiden и Мanowar, а всичко останало огън да го гори.

Blue Box събира около 1000 човека, а при положение, че не са продадени и 100 билета до сега, клубът ще се стори като Метро магазин на Circle II Circle. В крайна сметка това решение на организаторите е много добро. Така конктактът с публиката ще е доста по-близък. А като сме и по-малко хора ще можем на спокойствие да се снимаме с нашите любимци. А защо пък и да не обърнем и някоя друга бира с тях – все пак сме в бирария.

И тъй като клубът е малък, всеки който по една или друга причина е отлагал ходенето си да си закупи билет трябва наистина да побърза – много вероятно е скоро да излязат със съобщението, че билети вече няма. Ех … ако беше в Blue Box на пълна зала. Мамка му и мечка!

Снимка: Flickr ( вижте линкът по-долу )

Списък с песните, които са изпълнили Circle II Circle на концертът си преди 3 дена ( не са подредени по последователност! )

• Fatal Warning
• Dead of Dawn
• Forever
• Waiting
• Drum Solo
• Sea of White
• Heal You
• Into The Wind
• Chase The Lies
• Soul Breaker
• Revelations
• Messiah
• So Many Reasons
• If I Go Away (Savatage)
• Watching in Silence
• Nothing’s Going On (Savatage)
• Taunting Cobras (Savatage)
• Edge of Thorns (Savatage)

Следвайки линкът ще можете да видите доста снимки от споменатият концерт на Circle II Circle.

За повечето фенове на рок музиката името на Драгомир Драганов се свързва с група Епизод – факт, който не може да се отрече. Около 20 години прекарани в творческа дейност там няма как да се забравят или пренебрегнат.  С албуми като рок – операта “Св. Патриарх Евтимий” и емблематичният “Българският Бог” той се е доказал като невероятен композитор и текстописец. Но когато стигнеш върха в едно начинание е време да започнеш ново!

Новото начало за Драгомир Драганов беше поставено 8 май 2009г. когато беше представен уникалният за България чисто инструментален албум - “Alter Ego” в столичният клуб “Blue Box”. С клишета може много лесно и напълно безсмислено да се опише нещо. “Невероятен”, “уникален”, “не виждам до сега”, “шедьовър” … И въпреки че точно тези думи описват точно сътворенето от Драго и компания на сцената през изминалата нощ, може би най-доброто определение за концерта е много яко.

Бяха представени почти всички композиции от албума. Тъй като той е записан изцяло от Драго, а той нямаше как да свири и бас и соло китара и барабани, затова освен него видяхме и други познати лица и малката българска рок сцена. Това бяха Яна Иванова ( ритъм китара ), Свилен Иванов ( бас китара ), Вили Нешев ( соло китара ) и Стоян Петров ( барабани ).

Думите наистина не могат да опишат това, което се случи в този приятен петъчен ден. Затова и прилагам видео, което ще илюстрира далеч по-добре от мен коцерта.

Ето и богата галерия от 40 снимки!

[Show as slideshow]

[View with PicLens]

12►

—–

Сега ще изляза от линията на безпристрастното ревю на концерта. Моля следващите редове да се считат като изцяло мое мнение, а не като на целият екип на Alter Ego.

Z-Rock … ало? За какво по-дяволите сте “медиини партньори”? Много лесно се разминахте с едно интервю по телефона и едно интервю в “Бруталика”. Поне да бяхте уцелили целевата зона! Какво общо има музиката на Драго с тази, която по принцип звучи по това предаване? Нито един път не чух по радиото ( което не знам защо слушам все още – то не бе четкане на тия SME, не бе чудо ) да се каже, че ще има такова и такова събитие … да се припомня на хората, но то като се замисля и за Circle II Circle не чувам нищо. Как може бе … и вие сте били рок радио? Откога рок радиото трябва да съобщава само големите концерти? Може би те си нямат фенската маса? Да сте чували за подкрепа на по-малките групи? Тези, които не са с “големите пари”? Къде вие e духът на рок музиката – да се подкрепяме един друг? Защото вие не помогнахте по-никакъв начин! Но пък изисквания големи имате … такова да бъде лого, толкова голямо да бъде, там да бъде поставане, такъв транспарант да има един къде си … И не говоря само за концерта на Драго. Вас ви интересуват само големите имена – Depeche Mode, Deep Purple и Led Zeppelin. Майната ви! Докато има медии като вас, които служат само на интересите на големите и тези с парите – няма да има рок музика в България, няма да има свобода, а скоро и чалгата ще ни залее …. тъжно е, но вие ще сте една от причините!

Въпреки че първоначално изпитвах огромни затруднения при работата си с twitter, което може би се дължи на факта, че близо година прекарах с edno23.com, а двата сайта колкото си приличат толкова се и различават ( в полза на edno23 ), днес за първи път се изкефих на работа си с него. От известно време следя турнето на Circle II Circle и търся, но без резултатно, set list-ът, който изпълняват по време на концертите си. Едно бързо търсене в twitter за “Circle II Circle ” даде доста смесени резултати, но между тях имаше един потребител от Германия, който се беше похвалил, че най-сетне е видял Зак Стивънс. Веднага му писах с молба да ми прати сетлиста. И няколко минути по-късно, той ми отговори. Е, не беше точно сет лист, но поне каза доста от песните, които са изпълнили. Ето, че сега споделям с Вас листа. Със сигурност, ще бъдат изпълнение още песни!

• Sea of White
• Messiah
• Fatal Warning
• So many reasons
• Waiting
• Chase the lies
• If I go away
• Watching in Silence
• Nothing’s going on
• Taunting Cobras
• Edge of Thorns

Забелязва се доста голямо присъствие на песни на Savatage, което е великолепно! Наистина ще е шоу, което ще се помни с години.

1. Cantos
2. King of the absurd
3. Gypsies dance part 1
4. Gypsies dance part 2
5. The old barge
6. Shadows with tales to tell

Eвентуално може и Nowhere Land да изпълнят, ако времето им го позволява. А това е тяхната най-здрава песен!

Още клипове от набиращото скорост турне на Circle II Circle и Manticora. Този път от Холандия.

Kasper Gram е най-младият и най-новият член на датските прогресивни музиканти от Manticora. Изключително словохотлив, Kasper беше повече отзивчив даде интервю за българските почитатели на групата.

Маруш „Луци” Денчев:  Здравей, Kasper. Приготвяте ли се за турнето?
Kasper Gram:   Приключихме с подготовката. Тъкмо си идвам от последната репетиция в новото ни студио и съм много доволен от чутото, така че сме готови! Развълнувани сме доста, защото първият ни концерт ще бъде на родна почва, тук в Копенхаген. Имали сме концерти пред  5000 човека тук, но сега очакваме около 3000. Надявам се да направим един добър старт.

Какво е Manticora за Дания? Нещо като Gamma Ray, Helloween или Scorpions за Германия?

(Смее се) Няма как да се срaвни с тези групи. В Дания метъл музиката не е толкова популярна. По-известни  групи са  Mercenary, King Diamond, Royal Hunt, но като цял тук повече се слуша поп и рап.

Знаете ли нещо за България?
Знам, че имате отбор – Левски София, който загуби от FC Copenhagen преди няколко  години. Знам, че имате много красиви курорти по Черноморието …. Златни пясъци, Слънчев бряг и имате град на име Бургас. Знам го, защото сме кацали на летището там. Знам също така за Стоичков, че играеше в Барселона, Лечков. Вие сте бивша социалистическа държава и сега сте членка на Европейският съюз и НАТО. В общи линии това, което знае всеки средностатистически човек. Аз съм най-oсведоменият за вашата държава в нашата група ( смее се ).

Какъв ще бъде setlist-ът ви? Постоянен ли ще е или ще го променяте по време на  турнето?
По принцип ще свирим само 7 песни, като в някой държави ще свирим 6. Не сме много сигурни колко точно ще свирим в България. Това турне не е промоция на албум и е само за нашите фенове. Затова мислим да извирим две песни от първият ни албум и след  това по една от останалите ни албуми.

Не е ли малко досадно да свирите всеки път едно и също – отново и отново?
В един момент когато си на турне и то продължи над два месеца и когато свириш пълен setlist  започва да става леко досадно, наистина. Когато сме на сцената ние сме изключително радосни от този факт.

В последният момент отменихте концертът си в Париж. Защо?
(Смее се) Причината няма да я спомена, но така ще имаме повече време да остане в Германия и да пием от тяхната хубава бира.

Кое е било най-голямото или най-доброто турне, на което сте били?
О, това определено беше турнето ни през 2004-та когато свирихме заедно с бразилците от Angra. Получи се много хубаво турне и имаше места, като Мадрид и Барселона, на които сме свирили пред  10 000 човека.

А най-лошото? По-скоро от техническа гледната точка?
Сещам се за два случая. Единият беше в Мюнхен, Германия където свирихме пред само 7 човека. Беше ни много тъжно. Другият случай, за който се сещам, беше с Jon Oliva’s Pain, където пред 2000 души ни се разпаднаха барабаните и трябваше да спираме, за да ги оправим. Но не зависимо дали сме пред 50 или 2000 ние винаги се стремим да свирим на 100%.

Кои са ти любимите групи? От кои групи си черпил вдъхновение?
Голям фен съм на Helloween. Бил съм на техни концерти повече от 10 пъти. Имам снимка с Маркус когато съм на 10 години ( б.а. Kasper е на 29 години в момента ) и тя стои на desktop-а на мониторът ми. Също така харесва много Gamma Ray, Blind Guardian,  Iced Earth, Symphony X, Dream Theater. Няма как да пропусна Iron Maiden, разбира се. Като малък свирих в Iron Maiden джем банда. Веднъж се срещнах с Bruce Dickinson и си взех автограф от него. Имам и снимка Adrian Smith. Мисля че съм видял всичките си любими групи достатъчно пъти ( Iron Maiden -5, споменах за 10 пъти на Helloween, близо толкова и на Gamma Ray ), за да твърдя че това наистина са моите любими групи и не изкагарям от желание да ходя на други ( смее се ).

Споменаваш Helloween – ти си техен фен от малък. Били ли сте на турне с тях и какво беше чувството да си до идолите си?
Manticora отваряше на Hellish Rock Tour ( Helloween + Gamma Ray ) в Америка. Ние бяхме част от това турне и за нас беше огромна чест и възможност. След краят на концертът отидох при  тях и им казах, че ги слушам от десет годишен, а те почнаха да се смеят. Изпихме няколко бири и си поприказвахме. Това беше една от най-великите нощи в животът ми … да, една от най-великите.

Какво мислеше семейството ти когато започна да се занимава с рок музика?
Майка ми и баща ми бяха много горди с мен. Всъщност баща ми, който също е музикант, ми купи първата бас китара на осем годишна възраст. Интересен случай беше преди години когато бях роуди на концертър на Alice Cooper, а майка ми стоеше в публиката с тениска на Manticora. Семейството ми винаги ме е подкрепяло. Всъщност аз не съм само музикант, а си изкарвам прехраната по друг начин. Работя на половин ден с малки деца от 6 до 10 години – играем футбол, голф, тенис. Те знаят,  че свиря в рок група и се опитват да ми подражават. Преди няколко дена разбраха, че заминаваме на турне и те бяха „Ооо … не отивай! Не ни оставяй! Искаме да дойдем с теб”. Децата са големи сладури.

Как празнувате празниците в Дания?
Последните две години всъщност живеех в Америка, защото бившата ми приятелка беше от там, така че скоро време не съм празнувал в Дания. Но както всяко обикновено семейство – събираме се цялата фамилия, особенно за Коледа, когато е задължително. Иначе за другите празници с приятели – доста често празнуваме с групата. То и те сами семейство вече на мен ( смее се).

Вие ще отваряте на Circle II Circle. Вие сте група с повече опит и стаж от тях. Не е ли малко странно това?
(Смее се) Наистина те имат по-малко албуми от нас, но са изключително отдадени музиканти. По-възрастни са от нас и ние много ги уважаваме. Мисля, че тяхната музика говори сама за себе си и те са заслужили успехът си. Нямаме нищо против да отваряме за тях.  Те са професионалисти и велики хора. Няма никакво завиждане.

Какво е бъдещето от тук за Manticora?
В момента искаме да започнем и завършим успешно турнето. След това се прибираме в Дания и си правим почивка от няколко седмици. След това започваме работата по новият ни албум. Ние даже имаме вече песни за него. Есента също имаме няколко фестивала, които трябва да посетим – предимно в Германия. Планираме да издадем новият ни албум в началото на следващата година, след това ще сме на турне в Америка, което ще се пренесе по-късно в Европа.

Как би описал вашата музика на едно малко дете?
(Смее се) На едно малко дете наистина няма да мога. Имам четири годишен племенник, който ме следва по петите и постоянно се прави, че свири на китара. Спред мен ние свирим по-интелектуален метъл. Не сме така първични като Helloween, например. Нашата музика е следващото ниво, но много малко хора знаят за нас, а имаме цели шест албума вече.

Напоследък се носят много слухове за предполагаемо събиране на Savatage. Какво мислиш по въпроса?
Да си призная честно – не съм голям фен на Savatage – приятелката ми се опита да ми ги пробута. Нямам някакъв момента в животът ми, който да свързвам с тяхната музика толкова дълбоко.  Мога веднага да спомена Hall of the mountain king и Edge of Thorns. Повече съм запознат с работата на Зак от Circle IICircle и Jon Oliva’s Pain и мога да кажа, че и двамата са големи пичове. С две думи – евентуално тяхно събиране няма да ми повлияе по никакъв начин. Бих искал Helloween да се съберат в оригиналният си състав с Kai Haisen, но това няма как да стане.

Какво би казал на една тълпа от хора, която трябва да я убедиш да дойде на вашият концерт?
Manticora е сравнително млада и изключително енергична група. Нашият вокалист Lars е източникът на тази енергия на сцената, защото не спира да се мята – също като Bruce Dickinson. Много сме магнетични и няма да съжалявате ако дойдете на нашият концерт.

Припомням за пореден път, че Manticora ще свирят със Circle II Circle на 17 май в клуб Blue Box. Билети може да намерите в разпространителната мрежа на Eventim.

Б.А. Това интервю нямаше да се случи, ако не беше приятелката ми Криси. Благодаря ти!

Manticora – Playing God

Circle II Circle – Watching In Silence ( Live )

Като чуя сайт, който съдържа “lifestyle” в себе си, неминуемо се сещам за розов сайт изпълнен с клюки и жълтини за български и чуждестранни представители на медийното и не чак толкова пространство. Посещавам lifestyle.bg само защото чета новините от news.bg, а те имат изнесено каре с най-интересните новини от другите сайтове на медията. Забелязвам, че в последните няколко месеца от lifestyle.bg избират за песен на деня изключително качествена музика – разбирай рок. Виждал съм песни на Iron Maiden, Ozzy Osbourne, Red Hot Chili Peppers, AC/DC.

Днес обаче чашата преля когато видях, че за песен на деня са избрали Circle II Circle – Revelations. Ей, хора, напълнихте ми душата. Явно не съм само аз фен на Зак Стивънс и компания!

Да напомня, че Circle II Circle ще имат концерт в София, клуб Blue Box на 17 май, а билети могат да бъдат закупени в мрежата на Eventim.

По-късните фенове на Savatage, които са леко разочеровани от Poets & Madmen, първият албум на групата без вокалиста им Зак от дълги години, ще имат много поводи за радост с албума Watching in Silence – първият албум на групата на Стивънс. Всъщност това може да мине и за албум на Savatage, като се има впредвид, че клавиририста/вокалистa/композиторa на Savatage – Jon Oliva и китариста Chris Caffery също Savatage имат пръст в написването и на 10-те песни.

Тези нови песни звучат като песните на старите ни приятели – тъй като Стивънс е подбрал стегната банда от музиканти, които са повлияни от музиката на Savatage – използвайки гласовите техники, които Стивънс е научил през престоят си в Savatage, а именно нежното започване на песните с нежни вокали, които постепенно се увеличават докато достигнат своят бум ( Out of Reach ), влизайки в сложни контрапунктове ( Fields of Sorrow ) и изполвайки огнестрелно стакато, за да направи ефекти ( Forgiven ). Гласът на Стивенс, силен както никога до сега, може буквално да обикаля в кръг около този на Jon Oliva, които поема вокалите за Poets & Madmen.

Имайки впредвид музикантите, които са замесени в тази творба Watching In Silence, можем смело да заявим, че завръщането на един от най-драматичните метал вокалисти на всички времена, ще донесе на слушателите часове наслада.

01. Out Of Reach
02. Sea Of White
03. Into The Wind
04. Watching In Silence
05. Forgiven
06. Lies
07. Face To Face
08. Walls
09. The Circle
10. F.O.S. (Fields Of Sorrow)

За източник е използван Sea Оf Тranquility.

2005 – The Middle of Nowhere

След добрият старт с Watching in Silence, Circle II Circle издават техният втори албум – The Middle of Nowhere. Този албум е повлиян по-слабо от творчеството на Savatage ( за добро или лошо ). Композициите са по-добри от първите, за което огромно влияние оказва смяната на целият състав, без Закари. Не може да се отрече, че има много близко звучене с първият албум, но поне The Middle of Nowhere е по-личностен – има по-голям характер.

Със сигурност този албум е по-добър от първият. Записването и мастерирането са добри. Обложката не е лоша, класическа, но е ОК. Албумът е добър, но му липсва заряд, който да го изтреля от класически, към нещо нечувано досега.

01. In This Life
02. All That Remains
03. Open Season
04. Holding on
05. Cynical Ride
06. Hollow
07. Psycho Motor
08. Faces in the Dark
09. The Middle of Nowhere
10. Lost

2006 – Burden of Truth

Следвайки добрите отзиви от първите два албума Зак и компания намират нов начин да задоволят както феновете на Savatage така и да съберат нови такива. “Burden of Truth” е базиран на същите теми, както и доста популярната книга “The DaVinci Code” от Дан Браун – тъмната история на Йисус и Мария Магдалена. Ако не сте човек, който харесва концептуалните албуми то няма защо да се притеснявате – няма прекъсвания на песните, нито започване или свървашване със сух глас. Целият албум е с чиста метъл музика от началото до края, а посланието е закодирано дълбоко в текстовете на песните.

Трябва да се отбележи, че има огромно развитие от старите албуми до сега. Музиката е баланс между електрическа и акустична китара, а също така и клавири. Всичко си е намерило точното място, което прави разликата със старите албуми. Тук няма “запълвачи”, а всяка песен си е отделна сама за себе си, което е огромен плюс. Китаристите Пол Стюард и Андрю Лии трябва да бъдат поздравени за работата им тъй като и ритъм секцията и солата са великолепни. Двете отварящи песни ( Who Am I To Be, A Matter of Time ) са чудесен пример за тяхната брилянтност. Трябва ли да се споменава, че и тук Закари се е справил повече от добре?

Песните са много различни и всяка има какво да покаже. Очевидно е, че някои песни ще бъдат по-добри от други. Първите две и последните три са най-добрите от целият албум, а като че ли и от цялото творчество на Circle II Circle до сега. “Who Am I To Be” включва много акустични китари, което дава изключителната възможност да се покаже колко точно са добри вокалите. “Revelations” е тежка песен с брилянтни барабани, а заглавната песен ( Burden of Truth ) съдържа запазената марка на Зак – многослойните вокали. Текстовете са писани в екип и са много вдъхновяващи и смислени.

Както песните, така и продукцията е претърпяла голямо развитие от предишните албуми с изчистен звук където акустичната китара има същият заряд както и електрическите. Това е албума, които отделя Circle II Circle от Savatage и показва, че групата е намерила своят стил на музика.

01. Who Am I To Be?
02. Matter Of Time
03. Heal You
04. Revelations
05. Your Reality
06. Evermore
07. The Black
08. Messiah
09. Sentenced
10. Burden Of Truth
11. Live As One

2008 – Delusions of Grandeur

Поредният албум на Circle II Circle изпълнен с добри песни. Прави се кръстоска между европейсият и американският метъл, като се намират доста от прогресивните елементи на Savatage. Песен като “So many reasons” с големият и риф е пример за южноамерикански метъл, докато “Fatal Warning” показва европейското звучене – големи и силни двойно басови барабани и много комерсиален припев.  Това е чист хеви метъл с елементи на мелодични рифове и отлични вокали.

01. Fatal Warning
02. Dead Of Dawn
03. Forever
04. Echoes
05. Waiting
06. Soul Breaker
07. Seclusion
08. So Many Reasons
09. Chase The Lies
10. Every Last Thing
11. Stay

Б.а – След кратка битка със себе си между това да използвам професионалните ревюта на албума и да ги преведа на български или да използвам свои думи, то аз се спрях на първото. Ако използвах свои думи всичките щяха да имат “О, да. Велик албум. Най-добрият на Circle II Circle”.  Последните три  ревюта са взети от Мetal Storm, но съм съкратил голяма част от тях, тъй като авторите изполват изключително много личносто си мнение за албумите, а то не съвпада с моето

За период от 8 години от 1992 до 2000г. Закари Стивънс е вокалист на Savatage. След четири албума с тях той напуска групата като изтъква за причина семейни причини. През зимата на 2002/2003 година той се завръща към музиката като написва ( заедно с Jon Oliva и Chris Caffery ) песните за дебютният албум на бандата му Circle II Circle, Watching In Silence.

Албумът е добре приет от хард рок и метъл феновете, достигайки до високи пизоции в класациите за “Най-добър нов артист”.

Заради различия между членовете на бандата от една страна и Зак и продуцентът Дан Камбел, всички членове на бандата напускат след издаването на Watching in Silence. С повечето от тях Jon Oliva създава своята банда Jon Oliva’s Pain.

Вторият албум на Circle II Circle включва Зак като вокалист и новите членове Поул Майкъл Стюард, Анди Лий, Том Дренан и Ивън Кристофър.  Албумът също е приет добре в рок и метъл средите и също постига високи места в класациите през 2005-та година.

Третият албум на бандата е концептуален – Burden of Truth – и в него се разказва за потомците на Ийсус. Издаден е на 13 октомври 2006г.

На 12 юли 2007.  Дан Камбел ( Global Artists ) е освободен от поста мениджър на бандата. В момента CIIC имат договор с Intromental Menagment. Четвъртият албум на бандата излиза на 25 април 2008г.  и се казва Delusions of  Grandeur.

Напомням на всички, че концертът на Circle II Circle ще се състой на 17 май 2009г. в София, зала Blue Box, от 19:00 като организаторите са най-добрите български такива ABV Pro. Подгряващите банди ще са Manticora и Burning Black. Билети можете да закупите от цялата мрежа на Eventim.