По една или друга причина не съм голям поддръжник на българската музика. Дали защото продукта не е достатъчно добър, дали защото аз не мога да го оценя, но е факт, че предпочитам добре известни и утвърдени метъл групи. По неведоми пътища обаче се запознах преди няколко години с Пламен Узунов – Пацо и неговата група Project Arcadia. С него станахме приятели, а аз слушах от време на време single-ите, а след това и дългосвирещия им албум – From The Deserts of Desire. Проектът, който вече е постоянна група, успява да разчупи стандартните представи за българска рок музика (разбирай трима до петима мустакати чичковци, които подрънкват на инструментите в тръст).
На 4 този месец (юни) Project Arcadia направиха концерт в клуб The Box, където представиха и видеоклипа към Shadows of The Night. В сайта на Metal Katehizis може да прочете малко повече информация как е преминало събитието, а тук ви предлагам възможност да видите клипа и малка галерия със снимки.
Ако следите блога ми най-вероятно ви е направо впечатление, че съм почитател на определен тип музика. Метъл музиката. От декември месец, миналата година, планирам посещението си на най-големия метъл фестивал в Европа – Wacken Open Air. В страницата на Metal Katehizis може да прочетете моят разказ за преживяното. Галерия със снимки от фестивала и от групите може също да намерите в сайта.
Българската прогресив група ЮВИГИ представи дебютния си албум „Сива пустиня“. Арена на събитието беше столичният клуб R.B.F., а присъствалите близо 100 човека, които преодоляха пролетния дъжд, бяха залети не с вода, а с професионализъм.
Едно от многото неща, които дърпат българските групи назад, е липсата на сериозно отношение. ЮВИГИ направиха всичко възможно да се справят с това и ефектът беше на лице. От избора на място, през фино направения „artwork” (покани, плакати, myspace профил и дизайн на албума), до прекрасните видеоклипове, които се прожектираха по време на тяхното изпълнение. Да, това са странични неща и най-важното за една група е музиката, която прави, но тези дребни детайли изпъкват и показват едно по-специално отношение към феновете.
Поводът, поради който се състоя концертът, беше промоцията на техния първи албум „Сива пустиня“. Албумът, чието ревю ще можете да прочетете по-късно на сайта ( б.а. ревюто е писано за Metal Katehizis ), се продаваше много ефектно от красиви девойки, а от музикалния пулт Кирил Янев (БАЛКАНДЖИ) с плътен глас подканваше присъстващите да се насочат към въпросните девойки.
Специални гости бяха други български дебютанти – OVERGAME. Шестимата музиканти показаха приятни ритми и силно желание за изява, но вероятно неопитността им бе причината звукът да бъде силно преекспониран, което пък попречи да добием правилна представа за тях.
Малко преди 22 часа или с други думи – точно с първия съдийски сигнал за началото на финала на Шампионска лига, ЮВИГИ се появиха в състав Явор Пачовски (клавири, вокал), Валентин Моновски (китара, вокал), Панайот Солаков (вокал, бас) и Спаз Генев (барабани). Без никакви приказки „великия хан“ започна своето пътешествие. Като приятен аспект към представянето на дебютните си песни, ЮВИГИ бяха решили да прожектират, на два екрена, кадри, концептуално свързани с албума. Сетлистът беше около 45 минути, колкото е и дължината на албума, но пък звукът беше на ниво и това кратко (за прогресив група) изпълнение беше качествено! Все пак присъстващите получихме и бис – една песен от предстоящата да излезе втора част на албума!
Ще завърша с думите на един приятел след края на концерта: “Вече има и друга силна прогресив група в България.”
“Without a warning. I’m a prisoner of love.” Ех, погуби се този човек с неговата любовна мъка. Не знам как става сутрин от леглото… Последното му творение “The Crest” е доказателство, че по-емоционален стил от рок/метъл музиката няма! Четиринадесетият студиен албум в кариерата на германския китарист Axel Rudi Pell съдържа много емоция, любов и чист, неподправен хеви метъл!
Любителите на прогресива могат да пропуснат албума с чиста съвест, а в този ред на мисли – и всичките му останали – стилът на Axel Rudi Pell не е мръднал от първия му албум (“Wild Obsession”) през далечната 1989 година. Формулата от последните албуми не се е променила. Първата песен “Prelude of Doom” е кратка прелюдия – предимно инструментална (все пак има гласове за фон). „Too Late” ще се хареса на любителите на бързите парчета с лесно запомнящ с текст и красиво китарно соло някъде по средата (формулата всъщност е ясна – сега остава и да мога да свиря като Axel ). „Devil Zone” не се различава много, но тук темпото е малко по-умерено. Същото темпо се запазва и в хита, според моето скромно мнение, на този албум, а по-точно „Prisoner of Love”. Откакто за първи път чух „The Crest”, солото и краткият припев “I hear you calling. Calling out my name. Without a warning. I’m a prisoner of love.” са се запечатали в съзнанието ми и не мога да спра да си ги тананикам. “Glory Night” е поредната прекрасна балада, където тандемът Johnny Gioeli и Axel Rudi Pell показва какво е нещастна любов чрез чисти вокали, меланхолична китара и пиано – за цвят. „Dark Waves of the Sea” е нов прочит на “Oceans of Time” (едно от безспорните попадения от дългата и славна кариера на Axel Rudi Pell). Последната композиция е “The End of Our Time” – тежка и мрачна песен, в която Johnny Gioeli показва завидните си гласови умения за пореден път.
„The Crest” е най-доброто, което са правили Axel Rudi Pell и компания след Shadow Zone (2002). Оригиналността никога не е била силната черта на виртуоза, но албумът е подходящ, ако някоя красива девойка ви е разбила сърцето или просто си обичате хеви метъла в неговата истинска форма. А за женската половина й остава да се наслаждава на Johnny …
Сънувах, майко, конник бял,
яви ми се
от земи далечни, нечувани
в нашето село пристигна
Момите на мегдана играеха
играеха и песни пееха
И моето либе там беше
снага си бяла кършеше
Конникът горд от седлото слезе
а все мегдана той пристъпи
На дългото хоро хвана се
и с мойто либе заигра
Той само нея гледаше
Ръка й в своята, той държеше
коси й нежни милваше
и нещо на ухото й шепнеше, шепнеше
Сънувах, майко, конник бял,
яви ми се
от земи далечни, нечувани
в нашето село пристигна
Той само нея гледаше
Ръка й в своята, той държеше
коси й нежни милваше
и нещо на ухото й шепнеше
В съня си, майко, виках, виках
нейното име аз повтарях,
ала тя към мен не гледаше,
мойте думи не чуваше, чуваше
ЧУВАШЕЕЕЕ
Продавам билет за концерта на Алла Пугачова в София на 4-ти март в зала 1 на НДК. Билета беше подарък за майка ми, която поради независещи от нея обстоятелства не може да присъства. Цената на билета е 60лв. – цената, на която съм го и закупил. В момента в продажба са останали само билети от 120, 150 и 180лв..
Ако сте заинтересовани оставете коментар в поста с email и/или телефон и/или Skype.
Ей, разбихте ме момчета! Слушал съм и двата Ви албума, но не съм очаквал, че на живо така могъщо ще ме разтресете. Грях ми е на душата, че след изпълнението на Liquid Pension ( страшно виртуозни музиканти ) мислех да изгледам само няколко песни на Pantommind и да си бия камшинка. Добре, че видях сетлиста им и видях думата, която за мен действа като магическа … Savatage! Тези пичове свирят Savatage!!! На Jesus Saves главата ми се откачи от HEAD BANGIIIIING. Изпълнители от световно ниво. Който ги е изпуснал снощи ще може да навакса на концерта на Riverside, където те ще подгряват.
20 февруари – Pantommind и Liquid Pension в клуб R.B.F.
21 февруари – Gamma Ray, Freedom Call и Secret Sphere в клуб Blue Box
И тъй като днес вече е денят за второто събития или с други думи първото вече е минало мятам няколко снимки и видео от него.
Double D Music организира малък фестивал на представяните от тях групи ( а и не само ) в клуб The Box в рамките на два дена – 19 и 20 февруари. Снощи в клуба се изявиха Maze, Dynamica, Elinor и Nightmare. Събитието ми привлече вниманието най-вече заради Dynamica – току-що излюпила се група из под крепежните елементи на почти рухналата творческа метъл сцена в България. Радостното е, че въпреки че са още ученици, момчетата и момичето представиха и две авторски песни, една от които всъщност е “quite nice”. Може да чуете техните песни в Мyspace профила на групата.
Заради изключително скъпата бира в клуба преустанових участието си предварително и не останах за Elinor и Nightmare, но поне за последните съм сигурен, че са разбили клуба.
Днес е може би най-интересното от музикална гледна точка за мен – Pantommind! Viva progressive metal!
До концерта на Gamma Ray с любезната подкрепа на Freedom Call не остана време. Тяхното взаимно турне в подкрепа на новите им албум, съответно “To the Metal” на Gamma Ray и “Legend of the Shadowking” на Freedom Call, започна.
Ето какво са свирили на първите си две гостувания в Хамбург, Германия и Воселар, Белгия.
Gamma Ray
01. Gardens Of The Sinner
02. Empathy
03. Deadlands
04. Fight
05. Abyss of the Void
06. Mother Angel
07. Armageddon
08. To The Metal
09. No Need to Cry
10. Rebellion In Dreamland
11. Man On A Mission
Encore:
12. Future World
13. Send Me A Sign
Freedom Call
01. We Are One
02. United Alliance
03. Thunder God
04. Tears Of Babylon
05. Merlin – Legend Of The Past
06. The Darkness
07. Warriors
08. Land of Light
09. Freedom Call
Gamma Ray и Freedom Call ще посетят страната ни по покана на ABV Pro. Събитието ще се проведе на 21 февруари в клуб Blue Box. Билети все още може да се намеря в мрежата на Eventim.
