За какво става въпрос този път. Слави имаше беседа, не лекция, в Технически Университет – София, със студенти от университета. Официалното заглавие беше “пролетно почистване”, но на всички им ставаше ясно какво се крие зад тази метафора – ще говорим за политика, нашите виждания за бъдещето на България и какво можем да направим. Г-н Трифонов дойде в точно уреченият час и без много да увърта обясни за какво е дошъл.

Ясно е, че ние младите хора, сме бъдещето на България и очевидно, че ние трябва да направим нещо. Слави е идеалист и за пореден път се опитва да направи нещо за собствената си държава – нещо, което трябва да правят други хора, а той да прави програми, които да забавляват хората. За мое, наше и всеобщо съжаление, тези, които трябва да го правят, се крият зад партии и организации и прехвърят топката от една инстутуция на друга. Всъщност, не знам дали трябва да употребявам изобщо думата “институция”, защото “институцията” е форма, която управлява и се грижи за общесвеният живот. Посочете ми една институция в България, към която може да се обърните за помощ и съдействие?

Аз нямах смелостта да изкажа публично мнението си по въпроса или по-скоро то се формулира след като други изказаха своето. И може би това е проблема на повечето българи … нямаме мнение и не сме социално ангажирани. Обичаме да си пием биричката, да гледаме поредният слаб мач от родното футболно първенство и след това да прекараме три паметни минути в леглото със жената – опитвайки се да покажем, че поне едно място управляваме. Слави и преди го е казвал и сега пак затвърди – не трябва да казваме “ние”, а да персонализираме нещата със “аз”. “Аз искам това”, “аз ще направя това”. След като човек е казал нещо пред хората и има малко доблест и чувство за отговорност – нещата може и да се случат както ние искаме.

Какво всъщност искаме ние? Искаме в държавата да се спазват законите – да се преминава на зелено ( не само автомобили, но и пешеходци ), когато е извършено нарушение компетентните органи да се намесят веднага и своевременно да отстранят проблема.

Но то всичко е въпрос до манталитет. Слави разказа интересна случка, която му се е случила във Франкфурд, Германия. Стои си на пейката в зоопарка, взема едно листо, свива го на топче и го хвърля на паважа. Няколко минути след това минава германец, взима листото, изсумтява “кой е оставил това тук” и го хвърля в кошчето за буклук. Замислете се дали вие или някой около вас би го направил това?

Все пак основна тема беше и провежданата от него и екипът му подписка за промяна на парламентарната система ( дано да се изразявам правилно ), чрез референдум. За съжаление само 65 000 човека са се подписали. Дали затова е виновно мисленето ни “Ами то това какво ще промени?” Аз също мисля така, че това нищо няма да промени и от групово избиране на маймуни – ще избираме персонални маймуни. … Ох, в сложна сфера се забърках. Както и да е – аз се подписах и се надявам с това поне малко да съм помогнал на г-н Трифонов в поредният негов опит да промени системата.

А какъв е моят метод за промяна? А какъв е твоят?

Всъщност това са неща, които възприемаме за даденост. Изобщо не се замисляме защо виждаме цветно и дали наистина виждама цветно. Ами ако всичко е оптична измама? Грешка на генният код от хиляди години насам и всъщност червеното е зелено, синьото е жълто, а оранжевото е лилаво?

Какво ще стане, ако тази снимка ….

… всъщност трябва да я виждате така?

Или така?

Цветовете са доста лъжливо нещо. Бихме могли да хванем предмета, да го почувстваме, да разберем формата му и да се убедим, че кубът е куб наистина, а острието е острие. Но откъде сме сигурни, че зеленото е зелено?

Идеята за черно-белите очила се роди точно от такива мисли. Дори и да се лъжем за черното и бялото и вариациите на сивото, поне в компютърният свят са 256. А колко реално цвята може да възприеме човешкото око? Така и не намерих точен отговор. Различни източници твърдят от 4 хиляди, през 35-50 хиляди, 10 милиона, та чак до 100 милиона. Който и от отговорите на въпроса за цветното възприемане на човешкото око да е верен, шансовете да бъдем “излъгани” са в пъти повече.

Вижте тази снимка.

Виждате същото както и на горните три, нали? Гора и езеро.

Искам да ми донесеш нов компютър, кукла Барби ( руса, ако може ), една количка, за да си играя с нея ( BMW X5 ме устройва перфектно ), една малка къщичка, сбита незабележимо в Симеоново.

Аз много слушках през тази година. Папках, спинках, учках, работих. Хайде, моля ти се, изпълни ми желанието.

Твой фен,
Маруш Денчев

Първо що е то статична данна?

Статични данни са такива, които са “живи” през целият период на изпълнение на приложението. Най-добре ще ме разберете с пример.

function static_test() {

static_test();
static_test();

Ха сега, познайте какво ще се покаже при първото и после и при второто извикване?

След като очевидно схванахте как се използват статични данни нека да спомена, че за да може да имате достъп до статични данни в клас ( PHP, Java, а предполагам и други езици ) трябва да дефинирате метода си като статичен. Готиното на статичните методи, е че можете да ги извиквате без да се нуждаете от  създаване на обект. Пак пример?

class StaticTest {

private static $test = “test”;

public function getTestNonStatic() {
echo $this->test;
}

public static function getTest() {
echo self::$test . ‘<br />’;
}
}

$StaticTest = new StaticTest();
$StaticTest->getTestNonStatic();

StaticTest::getTest();

Въпросният код дава следният изход:

Notice: Undefined property: StaticTest::$test in …
test

T.e. имате достъп до статични данни само от статични методи.

Сега малко за Singleton. Няма да обеснявам какво е Singleton, а направо ще ви покажа пример за Database клас, който използва такъв шаблон.

class Database {

private static $instance = null;

public static function getInstance() {
if( !self::$instance instanceof self ) {
self::$instance = new self;
}
return self::$instance;
}

private function __construct() {
global $host, $user, $pass, $dbname;

$this->connect( $host, $user, $pass, $dbname );
}

private function connect( $host, $user, $pass, $dbname ) {

$this->host = $host;
$this->user = $user;

echo ‘Host: ‘ . $host . ‘<br />’;
echo ‘User:’ . $user . ‘<br />’;
echo ‘Pass:’ . $pass . ‘<br />’;
echo ‘Name:’ . $dbname . ‘<br /><br />’;
}

public function query( $sql ) {

echo ‘Host: ‘ . $this->host . ‘<br />’;
echo $sql . ‘<br /><br />’;
}
}

$host = $user = $pass = $dbname = “Testing”;

$DBI = Database::getInstance();
$DBI->query( “SELECT .. “);

$DBI2 = Database::getInstance();
$DBI2->query( “INSERT INTO ..” );

Тук ще се наложат малко пояснения явно. ОК. Singleton шаблона е перфектен за извикване на инстанция на клас за връзка с база от данни. Защо? Защото хем е глобален т.е. можем от всяко кътче на PHP кода да си го да извикаме, хем прави само един път връзка към базата … а не 100, ако създавахме обект всеки път. Когато създаваме $DBI обекта, чрез статичният метод getInstance() всъщност се прави проверка дали вече е създаден въпросният обект. Ако не .. тогава правим нов, ако е – връщаме инстанция към него и го използваме. Катко забелязвате ( всъщност може да забележите тук ) Данните за host, user, pass и т.н.т. се показват само един път от connect метода т.е. тук симулирам достъп до базата де .. но виждате резултатът. Та това е “сложният” Singleton шаблон.

Ако имате въпроси използвайте формата за коментари по надолу

Хванах колежката Моника, а тя ми набута толкова много лекции и упражнения, че ако можех да ги използвам за друго – кюмбето на село ще ни топли дълги нощи.

Няма да се впускам в луди подробности кое и как, но Jacobs 3 in 1 + мляко доста ми помогнаха Тъй като ДИС-2 няма вземане реших да го влача догодина, но да си взема дву-буквените изпити. АГ и ВА ги взех от първият път – буквално “взех”, защото коментарът на доцентите беше “Колега, не сте за 3, но от мен да мине … дайте си книжката”. Сладки думи Факт – мога да решавам канонично уравнение от втора степен и да разлагам полинон от N-та степен Ох … аз съм най-слабият “математик” във факултета .. тъжно е.

Малко се изложих по ЛА, но сега имам ликвидация в понеделник – дано този път да я взема. Но тя ще е по-скоро като бонус – планът е изпълнен. С два не взети мога да запиша 2-ри курс!

Интересен е фактът, че в книжката ми има само 6-ци и 3-ки Логично 6-ците са по всички информатични дисциплини + английски ( иии как успях да излъжа преподавателката си и аз не разбрах ), а 3-ките по математика.

Трябва да отбележа обаче, че имах неворятна доза късмет, което трябва да ми подскаже, че ако искам да стигна до трети курс трябва да уча по-сериозно.

Оставам ми 3 дена до отпуската … то пък една отпуска ще е …

Живот самотен, живот еднообразен
Бъдещето – път задънен и неясен
От нашата съдба остана ли следа
или ни върна само хорската мълва

Празна тъмна стая, вял парфюм
Все нося същият костюм
Животът как го пропилях
Миг, секунда .. нищо не видях

Маруш Денчев ( 18.07.2008 )

2. Какво казва влака? – Пуф-паф или Ту-туу?

3. Какво е отклонението на струята “топла течност”, ако в този момент кихнеш?

4. Защо употребата на концентрат вечерта, пречи на концентрацията сутринта?