Маруш “Луци” Денчев

Както вече съм казвал нееднократно – аз съм от Павликени. Градът е много малък и откакто живея в София ми се струва все по-малък и по-малък. Свикнах с големият мегаполис – винаги всички и всеки работи. Това включва магазини, услуги, заведения и забавления. Когато се прибирам тук това винаги ме е … хммм .. депресирало може би е силна дума, но нещо от този сорт.

Днес обаче открих едно голямо предимство на това да живееш в малък град – всичко необходимо се събира в 100 метра. Поне в Павликени е така. Първо отидох до банка ДСК, за да си взема преиздадената дебитна карта. След това излязох и на 50 метра в дясно се намира офисът на М-Тел. От известно време насам исках да си спра издаването на хартиена фактура – и без това я полчавам все още в първото си общежитие, а от тогава до сега смених три местоживения А и Мтел предлагат няколко благинки, ако си спрем хартиените фактури, като част от тяхната програма за екологична чистота.

След толкова полезна и административна работа се почувствах гладен. Няма проблем – на 20 метра пред офиса на Мтел се намират най-добрите сандвичи на света, а именно тези от “Шумата”. Ммм …. джоб със шунка, кашкавал + три салати ( руска, унгарска и престиж ). Я да занеса един и на майка ми. Няма проблем – нейният офис е точно срещу “Шумата” ( е малко на зиг-заг са де ).

Тъй като днес ще пътувам за София исках да си взема билет предварително. Е, сега ЖП Гарата е малко далеко, но пак е на не повече от километът от центъра. На път за там минах през книжарницата, за да си взема малко дискове и през един магазин “Браво”, за да си разваля малко кеш.

И така – свърших толкова полезна работа за 1 час колкото в София не мога и за 5 часа.

Уважаеми дами и господа, ако някога някой нафукан софиянец Ви каже, че сте “провинционалисти” му кажете да си гледа работата. Вие ще живеете по-дълго от него!